27 мая 2009 г., 06:44

Сънища

1.3K 0 9

Вдъхновен  от  стихове на  Елица Ангелова  (voda)

 

 

Сънувах как от планина                               Сънувах, че съм Земя,

бистра изворна вода                                       по мене лудо тичат

в поточе се разлива.                                       игриви огнени коне.

Неусетно стана тя река                                 На тях видях амазонка дива,

голяма, пълна с обич                                      с дивна хубост

и с радост я дарява.                                        и останах в захлас.

И теб видях като Русалка,                            Пленен от красотата

с усмивка ми наля вода                                  на тази амазонка дивна

и щом отпих я                                                  поглъщам жадно екота 

за миг ме омагьоса                                           на тез копита и                 

и все за тебе мисля...                                       нещо тласка ме напред.

                                                                             Над мен се носи бурен вятър,

Сънувах после                                                  но щом те приближи, се спря,

уличката малка                                                от твойта красота, усмивка, песен

и теб видях,                                                       се укроти и замечта.

облегната на бреза                                           И питам как по-бързо

ми се усмихна.                                                   до теб да стигна, 

И знаеш ли,                                                        след  теб да тичам  

кръвта ми закипя,                                            или да те посрещна

сърцето ми туптеше,                                       от другата страна?

краката ми неволно                                         Една Земя умира -

ме водиха към теб,                                           от копнеж!

очите ми се взираха,

ръцете ми горяха,                                            Сънувах, че си връзваш люлка

а после те целунах...                                        на небето, нависоко,

                                                                              да те виждам отдалече.

Сънувах,                                                             И люлката с теб 

че съм тъжно Небе.                                          люлеех до небето,  

Дойдох ненадейно,                                           а сърцето ти пърха, 

с чисти сърце и очи                                          сякаш ще изхвръкне.

и окъпах Земята

за любов тъй жадувана.                                  Сънувах, че вървя,

И валят бисерни капки,                                  а покрай мен цветя, 

по теб се разливат,                                           треви и детелинки.

сякаш целуват те                                             Отместих поглед от цветята,

нежно и страстно и                                           усетих твоя жаден поглед

докосват твойто сърце.                                   и теб видях

То трепти, засиява,                                          като четирилистна детелина. 

с нежност изпива                                              От нежния ми поглед

тъгата ми,                                                           и слънчева усмивка - 

От обич,                                                               разцъфна ти, 

после тя                                                               ще бъдеш свежа, красива и зелена

светло изгрява -                                                 далеч по-дълго от другите цветя.

в Дъга.

                                                                               Сънувах сънища различни,

                                                                               но винаги с теб и мен.

                                                                               Сънувах те и още те сънувам,

                                                                               Ще те събудя с целувка

                                                                               и ще те взема на ръце. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сашо Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...
    ...и от къде точно става ясно, че този стих е посвещение за Ели?
    Аз видях, че автора е вдъхновен от СТИХОВЕТЕ на Ели.
    ...и какво му е притеснителното на това?
    Та кой автор не се е вдъхновявал от нечии чужди произведения?
    Това винаги ли демонстрира ,,близост''?
    Или просто, защото ние обичаме да си нагаждаме нещата, така както ще е по-интересно на самите нас. И да сме си интересни. Пак на самите нас. Ей така, заради шоуто.
    ...и какви са тези приказки за напускане? А?
    Я, се стегнете и двамата и пишете!

    Сега по произведението.
    Сашо, мисля, че тези красиви сънища имат нужда малко от доизпипване.
    Не е с лощо чувсство. Това е мое мнение и не се придържай към него.
    Поздрави!
  • Красиво посвещение! Не напускайте сайта, Ели и Сашо (или поотделно е по-добре) Ели и.....................................................................................................Сашо. Не угасвайте
  • чудесно посвещение , Сашо....
    за чудесен човек...!
  • Любовта можеш да загубиш...,но музата винаги я пази!!!Има нова любов,но няма "нова муза"!Tя е винаги само ЕДНА - останалите са сравнения !Поне за мен е така!Успех Сашо!!!
  • Удивително постоянство на чувствата! Ели, внушението за близост не бива да те притеснява, ние знаем, че това е Неговата лирическа! Обичаме те, не си отивай!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...