Вдъхновен от стихове на Елица Ангелова (voda)
Сънувах как от планина Сънувах, че съм Земя,
бистра изворна вода по мене лудо тичат
в поточе се разлива. игриви огнени коне.
Неусетно стана тя река На тях видях амазонка дива,
голяма, пълна с обич с дивна хубост
и с радост я дарява. и останах в захлас.
И теб видях като Русалка, Пленен от красотата
с усмивка ми наля вода на тази амазонка дивна
и щом отпих я поглъщам жадно екота
за миг ме омагьоса на тез копита и
и все за тебе мисля... нещо тласка ме напред.
Над мен се носи бурен вятър,
Сънувах после но щом те приближи, се спря,
уличката малка от твойта красота, усмивка, песен
и теб видях, се укроти и замечта.
облегната на бреза И питам как по-бързо
ми се усмихна. до теб да стигна,
И знаеш ли, след теб да тичам
кръвта ми закипя, или да те посрещна
сърцето ми туптеше, от другата страна?
краката ми неволно Една Земя умира -
ме водиха към теб, от копнеж!
очите ми се взираха,
ръцете ми горяха, Сънувах, че си връзваш люлка
а после те целунах... на небето, нависоко,
да те виждам отдалече.
Сънувах, И люлката с теб
че съм тъжно Небе. люлеех до небето,
Дойдох ненадейно, а сърцето ти пърха,
с чисти сърце и очи сякаш ще изхвръкне.
и окъпах Земята
за любов тъй жадувана. Сънувах, че вървя,
И валят бисерни капки, а покрай мен цветя,
по теб се разливат, треви и детелинки.
сякаш целуват те Отместих поглед от цветята,
нежно и страстно и усетих твоя жаден поглед
докосват твойто сърце. и теб видях
То трепти, засиява, като четирилистна детелина.
с нежност изпива От нежния ми поглед
тъгата ми, и слънчева усмивка -
От обич, разцъфна ти,
после тя ще бъдеш свежа, красива и зелена
светло изгрява - далеч по-дълго от другите цветя.
в Дъга.
Сънувах сънища различни,
но винаги с теб и мен.
Сънувах те и още те сънувам,
Ще те събудя с целувка
и ще те взема на ръце.
© Сашо Маринов All rights reserved.
...и от къде точно става ясно, че този стих е посвещение за Ели?
Аз видях, че автора е вдъхновен от СТИХОВЕТЕ на Ели.
...и какво му е притеснителното на това?
Та кой автор не се е вдъхновявал от нечии чужди произведения?
Това винаги ли демонстрира ,,близост''?
Или просто, защото ние обичаме да си нагаждаме нещата, така както ще е по-интересно на самите нас. И да сме си интересни. Пак на самите нас. Ей така, заради шоуто.
...и какви са тези приказки за напускане? А?
Я, се стегнете и двамата и пишете!
Сега по произведението.
Сашо, мисля, че тези красиви сънища имат нужда малко от доизпипване.
Не е с лощо чувсство. Това е мое мнение и не се придържай към него.
Поздрави!