27.05.2009 г., 6:44

Сънища

1.3K 0 9

Вдъхновен  от  стихове на  Елица Ангелова  (voda)

 

 

Сънувах как от планина                               Сънувах, че съм Земя,

бистра изворна вода                                       по мене лудо тичат

в поточе се разлива.                                       игриви огнени коне.

Неусетно стана тя река                                 На тях видях амазонка дива,

голяма, пълна с обич                                      с дивна хубост

и с радост я дарява.                                        и останах в захлас.

И теб видях като Русалка,                            Пленен от красотата

с усмивка ми наля вода                                  на тази амазонка дивна

и щом отпих я                                                  поглъщам жадно екота 

за миг ме омагьоса                                           на тез копита и                 

и все за тебе мисля...                                       нещо тласка ме напред.

                                                                             Над мен се носи бурен вятър,

Сънувах после                                                  но щом те приближи, се спря,

уличката малка                                                от твойта красота, усмивка, песен

и теб видях,                                                       се укроти и замечта.

облегната на бреза                                           И питам как по-бързо

ми се усмихна.                                                   до теб да стигна, 

И знаеш ли,                                                        след  теб да тичам  

кръвта ми закипя,                                            или да те посрещна

сърцето ми туптеше,                                       от другата страна?

краката ми неволно                                         Една Земя умира -

ме водиха към теб,                                           от копнеж!

очите ми се взираха,

ръцете ми горяха,                                            Сънувах, че си връзваш люлка

а после те целунах...                                        на небето, нависоко,

                                                                              да те виждам отдалече.

Сънувах,                                                             И люлката с теб 

че съм тъжно Небе.                                          люлеех до небето,  

Дойдох ненадейно,                                           а сърцето ти пърха, 

с чисти сърце и очи                                          сякаш ще изхвръкне.

и окъпах Земята

за любов тъй жадувана.                                  Сънувах, че вървя,

И валят бисерни капки,                                  а покрай мен цветя, 

по теб се разливат,                                           треви и детелинки.

сякаш целуват те                                             Отместих поглед от цветята,

нежно и страстно и                                           усетих твоя жаден поглед

докосват твойто сърце.                                   и теб видях

То трепти, засиява,                                          като четирилистна детелина. 

с нежност изпива                                              От нежния ми поглед

тъгата ми,                                                           и слънчева усмивка - 

От обич,                                                               разцъфна ти, 

после тя                                                               ще бъдеш свежа, красива и зелена

светло изгрява -                                                 далеч по-дълго от другите цветя.

в Дъга.

                                                                               Сънувах сънища различни,

                                                                               но винаги с теб и мен.

                                                                               Сънувах те и още те сънувам,

                                                                               Ще те събудя с целувка

                                                                               и ще те взема на ръце. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашо Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...
    ...и от къде точно става ясно, че този стих е посвещение за Ели?
    Аз видях, че автора е вдъхновен от СТИХОВЕТЕ на Ели.
    ...и какво му е притеснителното на това?
    Та кой автор не се е вдъхновявал от нечии чужди произведения?
    Това винаги ли демонстрира ,,близост''?
    Или просто, защото ние обичаме да си нагаждаме нещата, така както ще е по-интересно на самите нас. И да сме си интересни. Пак на самите нас. Ей така, заради шоуто.
    ...и какви са тези приказки за напускане? А?
    Я, се стегнете и двамата и пишете!

    Сега по произведението.
    Сашо, мисля, че тези красиви сънища имат нужда малко от доизпипване.
    Не е с лощо чувсство. Това е мое мнение и не се придържай към него.
    Поздрави!
  • Красиво посвещение! Не напускайте сайта, Ели и Сашо (или поотделно е по-добре) Ели и.....................................................................................................Сашо. Не угасвайте
  • чудесно посвещение , Сашо....
    за чудесен човек...!
  • Любовта можеш да загубиш...,но музата винаги я пази!!!Има нова любов,но няма "нова муза"!Tя е винаги само ЕДНА - останалите са сравнения !Поне за мен е така!Успех Сашо!!!
  • Удивително постоянство на чувствата! Ели, внушението за близост не бива да те притеснява, ние знаем, че това е Неговата лирическа! Обичаме те, не си отивай!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...