Сънища
Сънищата станно как завръщат ни
в спомени, а беше сякаш днес –
думите, с които се прегръщахме,
чакани от влакове - експрес!
Няма да ги върнем и целувките...
залезът все търси две очи,
път износен, с връзки на обувките,
стегнали живота да мълчи!
Помниш ли как пълнеха се шепите
с чернозем от пити слънчоглед?
А очите обич си прошепваха
и наливаха в душите мед!
Как да върнем лятото без сънища?
В изгрева на зимата, студен.
Тъмни под очите са огнищата,
а денят е най – обикновен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
Благодаря ви, Ангелче и Гавраиле!
