6 янв. 2020 г., 07:41

Сънища

762 6 7

Сънищата станно как завръщат ни

в спомени, а беше сякаш днес –

думите, с които се прегръщахме,

чакани от влакове - експрес!

 

Няма да ги върнем и целувките...

залезът все търси две очи,

път износен, с връзки на обувките,

стегнали живота да мълчи!

 

Помниш ли как пълнеха се шепите

с чернозем от пити слънчоглед?

А очите обич си прошепваха

и наливаха в душите мед!

 

Как да върнем лятото без сънища?

В изгрева на зимата, студен.

Тъмни под очите са огнищата,

а денят е най – обикновен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Ягодовото сърце на юни 🇧🇬

Ако в спомен някога потърсим,
тръпнещият полет на крилата,
като бреме времето отърсим.
И потърсим в делника душата.
Можем ли да прекроим, по мяра, ...
748 8 11

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...