Сънищата станно как завръщат ни
в спомени, а беше сякаш днес –
думите, с които се прегръщахме,
чакани от влакове - експрес!
Няма да ги върнем и целувките...
залезът все търси две очи,
път износен, с връзки на обувките,
стегнали живота да мълчи!
Помниш ли как пълнеха се шепите
с чернозем от пити слънчоглед?
А очите обич си прошепваха
и наливаха в душите мед! ...