Jan 6, 2020, 7:41 AM

Сънища

  Poetry
755 6 7

Сънищата станно как завръщат ни

в спомени, а беше сякаш днес –

думите, с които се прегръщахме,

чакани от влакове - експрес!

 

Няма да ги върнем и целувките...

залезът все търси две очи,

път износен, с връзки на обувките,

стегнали живота да мълчи!

 

Помниш ли как пълнеха се шепите

с чернозем от пити слънчоглед?

А очите обич си прошепваха

и наливаха в душите мед!

 

Как да върнем лятото без сънища?

В изгрева на зимата, студен.

Тъмни под очите са огнищата,

а денят е най – обикновен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Ягодовото сърце на юни 🇧🇬

Ако в спомен някога потърсим,
тръпнещият полет на крилата,
като бреме времето отърсим.
И потърсим в делника душата.
Можем ли да прекроим, по мяра, ...
741 8 11

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...