Jan 6, 2020, 7:41 AM

Сънища

  Poetry
760 6 7

Сънищата станно как завръщат ни

в спомени, а беше сякаш днес –

думите, с които се прегръщахме,

чакани от влакове - експрес!

 

Няма да ги върнем и целувките...

залезът все търси две очи,

път износен, с връзки на обувките,

стегнали живота да мълчи!

 

Помниш ли как пълнеха се шепите

с чернозем от пити слънчоглед?

А очите обич си прошепваха

и наливаха в душите мед!

 

Как да върнем лятото без сънища?

В изгрева на зимата, студен.

Тъмни под очите са огнищата,

а денят е най – обикновен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Ягодовото сърце на юни 🇧🇬

Ако в спомен някога потърсим,
тръпнещият полет на крилата,
като бреме времето отърсим.
И потърсим в делника душата.
Можем ли да прекроим, по мяра, ...
746 8 11

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...