6 ene 2020, 7:41

Сънища

  Poesía
758 6 7

Сънищата станно как завръщат ни

в спомени, а беше сякаш днес –

думите, с които се прегръщахме,

чакани от влакове - експрес!

 

Няма да ги върнем и целувките...

залезът все търси две очи,

път износен, с връзки на обувките,

стегнали живота да мълчи!

 

Помниш ли как пълнеха се шепите

с чернозем от пити слънчоглед?

А очите обич си прошепваха

и наливаха в душите мед!

 

Как да върнем лятото без сънища?

В изгрева на зимата, студен.

Тъмни под очите са огнищата,

а денят е най – обикновен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Ягодовото сърце на юни 🇧🇬

Ако в спомен някога потърсим,
тръпнещият полет на крилата,
като бреме времето отърсим.
И потърсим в делника душата.
Можем ли да прекроим, по мяра, ...
742 8 11

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...