Сънища, красиви...
И вие сънувате, вярвам -
не рядко, сънища прекрасни ...
От моя най-красив сън, даже,
по-красив сън е - в който летя …
Мога ли хълма да забравя -
последният път, литнах от там ...
Заспивах тъкмо - посред нощта,
понесе ме в сън красотата ...
Тъй окрилена, безпаметна,
през свят далечен, най-непознат
летях, като че перце, сякаш,
смирена в нежна нирвана ...
Блажено, до изгрева желан,
примирах от щастие докрай ...
А нима - на сън, в небесата -
не ще литна пак скоро с радост ...
Копнея аз, Господи преблаг,
но Те моля за мир по света ... ДораГеорг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены
