26 окт. 2009 г., 01:51

Съновидение

672 0 3

                                            Съновидение

 

Сънувах със отворени очи.

 

Сред клоните на ранозрейка  слива

как сянката на детството гнезди.

Дъжд от глухарчета вали

и къдрокоса папрат вее грива.

 

Сънувах със отворени очи.

 

Най-синият от изгревите сини

и стъпки сини в синята трева.

Огрява в синьо мечите къпини

момиче като капчица роса.

 

Сънувах със отворени очи.

 

Потъва тихо огнената пита

в подмолите на кръшната река,

а пъстър звук от чанове се вплита

във шарките от тишина.

 

Сънувах със отворени очи.

 

Над ореха узрялата луна

люлее натежала, сочна гръд,

душата в шепи пие светлина

от извора на млечния си път.

 

Сънувах със отворни очи...

 

                                                                Диана  Загора

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...