8 янв. 2006 г., 23:51
Сънувах, че съм се събудил
Пролог:
Понякога, когато човек е тъжен, той твори...Той yвековечава миговете на пареща тъга, превръща ги в красиви спомени не за причината на своята тъга, а за следствието от нея. Дори след години, когато погледне пожълтелия лист, той усеща как миниатюрните мравки на спомена и гъделичкащите бубулечки на реалността започват да се разхождат по гърба му...Тръпката, която може да бъде изпитана в следствие на едно единствено нещо - материализирането на чувства в думи...Понякога и те не стигат...Понякога са предостатъчни...
Сънувах, че съм се събудил,
Че съм стиснал здраво твоята ръка,
Сънувах, че съм те изгубил -
Сънувах пак реалността.
В съня ми няма нищо странно,
Нима не ме приспа сама?
Нима не сбъдна със една усмивка...
...едничка...моята мечта...
Сънувах, че вървиш до мене,
Сънувах, че вървя пак сам, ...
Понякога, когато човек е тъжен, той твори...Той yвековечава миговете на пареща тъга, превръща ги в красиви спомени не за причината на своята тъга, а за следствието от нея. Дори след години, когато погледне пожълтелия лист, той усеща как миниатюрните мравки на спомена и гъделичкащите бубулечки на реалността започват да се разхождат по гърба му...Тръпката, която може да бъде изпитана в следствие на едно единствено нещо - материализирането на чувства в думи...Понякога и те не стигат...Понякога са предостатъчни...
Сънувах, че съм се събудил,
Че съм стиснал здраво твоята ръка,
Сънувах, че съм те изгубил -
Сънувах пак реалността.
В съня ми няма нищо странно,
Нима не ме приспа сама?
Нима не сбъдна със една усмивка...
...едничка...моята мечта...
Сънувах, че вървиш до мене,
Сънувах, че вървя пак сам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Александър Христов Все права защищены
Предложения
-
-
Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
-
Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
-
Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
