Сънувах те... бях в твоите обятия,
сълзите ми изгаряха гърдите ти.
С желано, но болезнено разпятие
дарих и теб, и себе си с мечтите ми.
Целувах те... а устните се молеха
без думи за пощада, капка милост.
Тих шепот – само две слова отрониха:
„Обичам те...“ – останали без сила.
Прегръщах те... ръцете ми не искаха,
не можеха за миг да се отпуснат.
И все по-силно и по-силно те притискаха -
частица щастие дори да не пропуснат. ...