2 сент. 2009 г., 20:38

Сънувай ми сън

1K 0 5

Сънувай ми сън

 

Чуй как плаче небето... Прокрадват се

тъмни сенки край светлите дни...

Няма как да достигне със вятъра

топлината на мойте очи.

 

Чуй как тихо се стичат сълзите ми

и се сливат с копнежите вън...

Няма как да ги чуеш... Изстинали

бавно чезнат... Сънувай ми сън!

 

Нека в него отново живея!

Нека дишат сърцата ни в ритъм...

Пепелта от душата пилея,

с уморени крила не политам...

 

Нарисувай ми с поглед звездите,

облечи ме с одежди от смях.

Нека носят ме плавно мечтите,

искам с тебе да бъда във тях...

 

Протегни ми ръката си силна

и сплети я със мойта ръка...

Подари ми любов и закрила,

нека в нашия сън да не спя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....