sinoptic (Красимир Трифонов)
164 360
16 июн. 2013 г., 22:46

Сънувано небе 

  Поэзия » Другая
569 0 6

Една усмивка от небе...

и няколко сълзи дъждовни,

венец луната да сплете

в морето с пръски вълноломни.

Южнякът в щур, приветрен валс

щастливо да размаха грива,

облак в шепи да излее смях...

и болката да не убива.

Нощта да запулсира в' вените,

прикрила тътена в очите,

да ме жигоса със целувка дива,

да вихри танца на звездите.

Във сънени поля неонови,

сред сияйната гълчава

да скъсам от букета лунен

глухарче в пеперудена морава.

Да крачи утрото със бяла риза,

да коленичи във простора

и след разрошените сънища

сенките да станат хора.

Да се взре небето влюбено

във косите посребрени,

във лицето ми отрудено

да плисне младостта ми... спомени!

© Красимир Трифонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??