Сънувано небе
Една усмивка от небе...
и няколко сълзи дъждовни,
венец луната да сплете
в морето с пръски вълноломни.
Южнякът в щур, приветрен валс
щастливо да размаха грива,
облак в шепи да излее смях...
и болката да не убива.
Нощта да запулсира в' вените,
прикрила тътена в очите,
да ме жигоса със целувка дива,
да вихри танца на звездите.
Във сънени поля неонови,
сред сияйната гълчава
да скъсам от букета лунен
глухарче в пеперудена морава.
Да крачи утрото със бяла риза,
да коленичи във простора
и след разрошените сънища
сенките да станат хора.
Да се взре небето влюбено
във косите посребрени,
във лицето ми отрудено
да плисне младостта ми... спомени!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
