sinoptic (Красимир Трифонов)
164 360
Jun 16, 2013, 10:46 PM

Сънувано небе 

  Poetry » Other
567 0 6

Една усмивка от небе...

и няколко сълзи дъждовни,

венец луната да сплете

в морето с пръски вълноломни.

Южнякът в щур, приветрен валс

щастливо да размаха грива,

облак в шепи да излее смях...

и болката да не убива.

Нощта да запулсира в' вените,

прикрила тътена в очите,

да ме жигоса със целувка дива,

да вихри танца на звездите.

Във сънени поля неонови,

сред сияйната гълчава

да скъсам от букета лунен

глухарче в пеперудена морава.

Да крачи утрото със бяла риза,

да коленичи във простора

и след разрошените сънища

сенките да станат хора.

Да се взре небето влюбено

във косите посребрени,

във лицето ми отрудено

да плисне младостта ми... спомени!

© Красимир Трифонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??