sinoptic (Красимир Трифонов)
164 360
16.06.2013 г., 22:46 ч.

Сънувано небе 

  Поезия » Друга
571 0 6

Една усмивка от небе...

и няколко сълзи дъждовни,

венец луната да сплете

в морето с пръски вълноломни.

Южнякът в щур, приветрен валс

щастливо да размаха грива,

облак в шепи да излее смях...

и болката да не убива.

Нощта да запулсира в' вените,

прикрила тътена в очите,

да ме жигоса със целувка дива,

да вихри танца на звездите.

Във сънени поля неонови,

сред сияйната гълчава

да скъсам от букета лунен

глухарче в пеперудена морава.

Да крачи утрото със бяла риза,

да коленичи във простора

и след разрошените сънища

сенките да станат хора.

Да се взре небето влюбено

във косите посребрени,

във лицето ми отрудено

да плисне младостта ми... спомени!

© Красимир Трифонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??