Сънувано небе
Една усмивка от небе...
и няколко сълзи дъждовни,
венец луната да сплете
в морето с пръски вълноломни.
Южнякът в щур, приветрен валс
щастливо да размаха грива,
облак в шепи да излее смях...
и болката да не убива.
Нощта да запулсира в' вените,
прикрила тътена в очите,
да ме жигоса със целувка дива,
да вихри танца на звездите.
Във сънени поля неонови,
сред сияйната гълчава
да скъсам от букета лунен
глухарче в пеперудена морава.
Да крачи утрото със бяла риза,
да коленичи във простора
и след разрошените сънища
сенките да станат хора.
Да се взре небето влюбено
във косите посребрени,
във лицето ми отрудено
да плисне младостта ми... спомени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
