9 февр. 2014 г., 19:02

Сънуваше птици под своята стряха 

  Поэзия » Философская
790 0 15

 

Събираше капчици слънце в очите си,

със сал от надежда преплуваше сянката.

Във шепите стискаше скъсани сънища

и време за своето чакане търсеше...

 

Във чужди очи. И във чужди прозорци

съзираше своите криви причини.

Тъгуваше кротко, въздишаше плахо.

Сънуваше птици под своята стряха...

 

Садеше цветя върху празни гробове

и палеше с поглед свещица за утре.

Преглъщаше болка, омраза и присмех,

но трудно понасяше ножа на липсата...

 

Проклета съдба. Едноока орисница.

Половината взела, половина заключила

зад девет врати и зад девет морета

надеждата - люлка  да станат ръцете ù...

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??