Сънуваше птици под своята стряха
Събираше капчици слънце в очите си,
със сал от надежда преплуваше сянката.
Във шепите стискаше скъсани сънища
и време за своето чакане търсеше...
Във чужди очи. И във чужди прозорци
съзираше своите криви причини.
Тъгуваше кротко, въздишаше плахо.
Сънуваше птици под своята стряха...
Садеше цветя върху празни гробове
и палеше с поглед свещица за утре.
Преглъщаше болка, омраза и присмех,
но трудно понасяше ножа на липсата...
Проклета съдба. Едноока орисница.
Половината взела, половина заключила
зад девет врати и зад девет морета
надеждата - люлка да станат ръцете ù...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
