Feb 9, 2014, 7:02 PM

Сънуваше птици под своята стряха

940 0 15

 

Събираше капчици слънце в очите си,

със сал от надежда преплуваше сянката.

Във шепите стискаше скъсани сънища

и време за своето чакане търсеше...

 

Във чужди очи. И във чужди прозорци

съзираше своите криви причини.

Тъгуваше кротко, въздишаше плахо.

Сънуваше птици под своята стряха...

 

Садеше цветя върху празни гробове

и палеше с поглед свещица за утре.

Преглъщаше болка, омраза и присмех,

но трудно понасяше ножа на липсата...

 

Проклета съдба. Едноока орисница.

Половината взела, половина заключила

зад девет врати и зад девет морета

надеждата - люлка  да станат ръцете ù...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...