Feb 9, 2014, 7:02 PM

Сънуваше птици под своята стряха 

  Poetry » Phylosophy
745 0 16

 

Събираше капчици слънце в очите си,

със сал от надежда преплуваше сянката.

Във шепите стискаше скъсани сънища

и време за своето чакане търсеше...

 

Във чужди очи. И във чужди прозорци

съзираше своите криви причини.

Тъгуваше кротко, въздишаше плахо.

Сънуваше птици под своята стряха...

 

Садеше цветя върху празни гробове

и палеше с поглед свещица за утре.

Преглъщаше болка, омраза и присмех,

но трудно понасяше ножа на липсата...

 

Проклета съдба. Едноока орисница.

Половината взела, половина заключила

зад девет врати и зад девет морета

надеждата - люлка  да станат ръцете ù...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??