Губя себе си сред непрогледен мрак,

няма я усмивката ми, докато не те видя пак...

Очи затварям, търся те в нощта.

Събуждам се, бил си само в съня...

Дори и там си пак идеален... 

Пристъпваш тихо ти към мен,

само ако можеше да бъдеш реален...

За да бъде животът съвършен!

Надявам се и чакам,

името ти пак шептя...

За момента ти си мой,

принадлежиш ми в нощта.

Но истината е различна,

различен си и ти...

На живо сме аз и ти -

просто приятели...