Губя себе си сред непрогледен мрак,
няма я усмивката ми, докато не те видя пак...
Очи затварям, търся те в нощта.
Събуждам се, бил си само в съня...
Дори и там си пак идеален...
Пристъпваш тихо ти към мен,
само ако можеше да бъдеш реален...
За да бъде животът съвършен!
Надявам се и чакам,
името ти пак шептя...
За момента ти си мой,
принадлежиш ми в нощта.
Но истината е различна,
различен си и ти...
На живо сме аз и ти -
просто приятели...
© Петя Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
