Губя себе си сред непрогледен мрак,
няма я усмивката ми, докато не те видя пак...
Очи затварям, търся те в нощта.
Събуждам се, бил си само в съня...
Дори и там си пак идеален...
Пристъпваш тихо ти към мен,
само ако можеше да бъдеш реален...
За да бъде животът съвършен!
Надявам се и чакам,
името ти пак шептя...
За момента ти си мой,
принадлежиш ми в нощта.
Но истината е различна,
различен си и ти...
На живо сме аз и ти -
просто приятели...
© Петя Ангелова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
