29 нояб. 2022 г., 17:32

Сънят на Бог

851 0 0

Залезе, бога ми
залезе Слънцето на идващия ден.
Не нечи господа да слезе
и да си поговори с мен.

 

Дали със нещо го разсърдих,
със дума, помисъл ил стих
съм сторил грях? Или със мъдрост
аз благия му дух смутих...

 

Знам, господи, че страдам
от гордост и безмерна чест
със думи прями се взривявам,
за милост няма време днес.

 

Така си ме създал, какво да правя,
главата си не ще посипя с плява.
А ти да се умилостивиш
и примирен иди да спиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атеист Грешников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...