29 нояб. 2022 г., 17:32

Сънят на Бог

839 0 0

Залезе, бога ми
залезе Слънцето на идващия ден.
Не нечи господа да слезе
и да си поговори с мен.

 

Дали със нещо го разсърдих,
със дума, помисъл ил стих
съм сторил грях? Или със мъдрост
аз благия му дух смутих...

 

Знам, господи, че страдам
от гордост и безмерна чест
със думи прями се взривявам,
за милост няма време днес.

 

Така си ме създал, какво да правя,
главата си не ще посипя с плява.
А ти да се умилостивиш
и примирен иди да спиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атеист Грешников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....