Сънят на Бог
844
0
0
Залезе, бога ми
залезе Слънцето на идващия ден.
Не нечи господа да слезе
и да си поговори с мен.
Дали със нещо го разсърдих,
със дума, помисъл ил стих
съм сторил грях? Или със мъдрост
аз благия му дух смутих...
Знам, господи, че страдам
от гордост и безмерна чест
със думи прями се взривявам,
за милост няма време днес.
Така си ме създал, какво да правя,
главата си не ще посипя с плява.
А ти да се умилостивиш
и примирен иди да спиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атеист Грешников Всички права запазени
