Сънят на Бог

Залезе, бога ми
залезе Слънцето на идващия ден.
Не нечи господа да слезе
и да си поговори с мен.

Дали със нещо го разсърдих,
със дума, помисъл ил стих
съм сторил грях? Или със мъдрост
аз благия му дух смутих...

Знам, господи, че страдам
от гордост и безмерна чест
със думи прями се взривявам,
за милост няма време днес.

Така си ме създал, какво да правя,
главата си не ще посипя с плява.
А ти да се умилостивиш
и примирен иди да спиш!