5 нояб. 2009 г., 21:41

Сънят, в който вярваме, понякога е лъжа 

  Поэзия » Философская
5.0 / 2
690 0 3
„Сънят, в който вярваме, понякога е лъжа”
Тя тръгна отново в мъглата –
не виждат очите ù!
Ръцете докосваха нещо във плътния мрак
и бавно се спусна надолу по пустите улици
да търси в безкрайния свят забравени радости!
И дълго се лута във мрака –
изстиват ръцете ù!
Краката препъват се – пада и продължава!
Вървеше сред хора, но те не я виждаха
и бързаха в мисли унесени към своите къщи.
А тя не усети кога безмълвна се връщаше – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Горан Русинов Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »