Сънят, в който вярваме, понякога е лъжа
„Сънят, в който вярваме, понякога е лъжа”
Тя тръгна отново в мъглата –
не виждат очите ù!
Ръцете докосваха нещо във плътния мрак
и бавно се спусна надолу по пустите улици
да търси в безкрайния свят забравени радости!
И дълго се лута във мрака –
изстиват ръцете ù!
Краката препъват се – пада и продължава!
Вървеше сред хора, но те не я виждаха
и бързаха в мисли унесени към своите къщи.
А тя не усети кога безмълвна се връщаше –
ненамерила радост, неоткрила надежда!
Не успя да открие това, за което мечтаеше;
не намери тя пътя, по който да тръгне...
Не разбра, че лъжата, в която тя вярваше,
ще остане завинаги в нея и нарича се Сън!
© Горан Русинов All rights reserved.
Поздрави!