nightfall (Димитър Луканов)
36 0
5 мар. 2013 г., 20:52

Съпричастие 

  Поэзия » Философская
822 0 3

                  в памет на баба

 

 

 

 

Морето сдипля гънки тюркоазени,

обточени с пенлив дантелен кант.

В покоите му стихнали нагазвам –

ранен до кокал

и от болка ням.

Пред погледа ми ширва се безбрежност –

витраж на илюзорния безкрай,

а в мен,

скован от горест

жално стене

белязан спомен от злочест финал.

Море, попило толкова животи,

и все така блестящо от възторг –

кажи ми лек за болката сиротна,

когато губим нечий скъп живот!

Ти също може би безмълвно плачеш,

прегърнало крайбрежните скали,

и с вопъл тих въздишаш

и нагарчаш –

солено като моите сълзи?... 

© Димитър Луканов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??