nightfall (Димитър Луканов)
36 0
Mar 5, 2013, 8:52 PM

Съпричастие 

  Poetry » Phylosophy
823 0 3

                  в памет на баба

 

 

 

 

Морето сдипля гънки тюркоазени,

обточени с пенлив дантелен кант.

В покоите му стихнали нагазвам –

ранен до кокал

и от болка ням.

Пред погледа ми ширва се безбрежност –

витраж на илюзорния безкрай,

а в мен,

скован от горест

жално стене

белязан спомен от злочест финал.

Море, попило толкова животи,

и все така блестящо от възторг –

кажи ми лек за болката сиротна,

когато губим нечий скъп живот!

Ти също може би безмълвно плачеш,

прегърнало крайбрежните скали,

и с вопъл тих въздишаш

и нагарчаш –

солено като моите сълзи?... 

© Димитър Луканов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??