Съпричастие

5.03.2013 г., 20:52 ч.

Поезия » Философска

866 0 3

в памет на баба
Морето сдипля гънки тюркоазени,
обточени с пенлив дантелен кант.
В покоите му стихнали нагазвам –
ранен до кокал
и от болка ням.
Пред погледа ми ширва се безбрежност –
витраж на илюзорния безкрай,
а в мен,
скован от горест
жално стене
белязан спомен от злочест финал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съпричастие

Искате да прочетете повече?

Предложения