nightfall (Димитър Луканов)
36 0
5.03.2013 г., 20:52 ч.

Съпричастие 

  Поезия » Философска
820 0 3

                  в памет на баба

 

 

 

 

Морето сдипля гънки тюркоазени,

обточени с пенлив дантелен кант.

В покоите му стихнали нагазвам –

ранен до кокал

и от болка ням.

Пред погледа ми ширва се безбрежност –

витраж на илюзорния безкрай,

а в мен,

скован от горест

жално стене

белязан спомен от злочест финал.

Море, попило толкова животи,

и все така блестящо от възторг –

кажи ми лек за болката сиротна,

когато губим нечий скъп живот!

Ти също може би безмълвно плачеш,

прегърнало крайбрежните скали,

и с вопъл тих въздишаш

и нагарчаш –

солено като моите сълзи?... 

© Димитър Луканов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??