12 июн. 2014 г., 12:23

Съпротива

539 0 0

Опитваме се да вървим напред,
но има други да ни спират.
Ний все стоим за заден ред,
а други лаврите обират.

И цял живот стоим отзад,
затиснати сме в мъртва точка,
надяваме се на обрат,
но все очакваме  отсрочка.

Тук всеки мисли, че е прав
и общите неща не гледа,
изглежда имаме зъл нрав
и търсим личната победа.

Ако погледнем пак назад,
историята се повтаря,
това разбрах от много млад,
че "егото ни" ни събаря.

Ний хищно вечно се делим
и сме изпадали във робство...
И алчността е синоним,
че търсим личното удобство.

Не само ядене е нужно!
Човекът иска Общество...
И ако сутрин сам се виждаш,
това за теб не е добро!

Ти трябва с някой да говориш.
И някого да поздравиш!
Душата си ти да отвориш
и с някой да се утешиш...

Човекът с хората общува,
не може само да мълчи!
С приятелите да раздува,
да гледа хората в очи!
  24.02.2014 г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...