12 июн. 2014 г., 12:23

Съпротива

536 0 0

Опитваме се да вървим напред,
но има други да ни спират.
Ний все стоим за заден ред,
а други лаврите обират.

И цял живот стоим отзад,
затиснати сме в мъртва точка,
надяваме се на обрат,
но все очакваме  отсрочка.

Тук всеки мисли, че е прав
и общите неща не гледа,
изглежда имаме зъл нрав
и търсим личната победа.

Ако погледнем пак назад,
историята се повтаря,
това разбрах от много млад,
че "егото ни" ни събаря.

Ний хищно вечно се делим
и сме изпадали във робство...
И алчността е синоним,
че търсим личното удобство.

Не само ядене е нужно!
Човекът иска Общество...
И ако сутрин сам се виждаш,
това за теб не е добро!

Ти трябва с някой да говориш.
И някого да поздравиш!
Душата си ти да отвориш
и с някой да се утешиш...

Човекът с хората общува,
не може само да мълчи!
С приятелите да раздува,
да гледа хората в очи!
  24.02.2014 г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...