Опитваме се да вървим напред,
но има други да ни спират.
Ний все стоим за заден ред,
а други лаврите обират.

И цял живот стоим отзад,
затиснати сме в мъртва точка,
надяваме се на обрат,
но все очакваме  отсрочка.

Тук всеки мисли, че е прав
и общите неща не гледа,
изглежда имаме зъл нрав
и търсим личната победа.

Ако погледнем пак назад,
историята се повтаря,
това разбрах от много млад,
че "егото ни" ни събаря.

Ний хищно вечно се делим
и сме изпадали във робство...
И алчността е синоним,
че търсим личното удобство.

Не само ядене е нужно!
Човекът иска Общество...
И ако сутрин сам се виждаш,
това за теб не е добро!

Ти трябва с някой да говориш.
И някого да поздравиш!
Душата си ти да отвориш
и с някой да се утешиш...

Човекът с хората общува,
не може само да мълчи!
С приятелите да раздува,
да гледа хората в очи!
  24.02.2014 г. София