"Сърби ме перото",
помислих си вчера.
"Пиши за Доброто!"
"Дано го намеря!"
И тръгнах да търся
нагоре-надолу.
Животът бе мръсен.
Светът недоволен.
Пробождах със думи
мастити мръсници,
лъжци малоумни,
дори политици.
Написах куплети
брутални, правдиви,
жестоки памфлети
и сатири диви.
За Правдата страдах,
но както изглежда
очи не извадих -
изписах им вежди.
Омекна перото -
за нищо не пише.
Сънувам Доброто
и само въздишам.
© Нина Чилиянска Все права защищены