"Сърби ме перото",
помислих си вчера.
"Пиши за Доброто!"
"Дано го намеря!"
И тръгнах да търся
нагоре-надолу.
Животът бе мръсен.
Светът недоволен.
Пробождах със думи
мастити мръсници,
лъжци малоумни,
дори политици.
Написах куплети
брутални, правдиви,
жестоки памфлети
и сатири диви.
За Правдата страдах,
но както изглежда
очи не извадих -
изписах им вежди.
Омекна перото -
за нищо не пише.
Сънувам Доброто
и само въздишам.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
