9 нояб. 2014 г., 21:21

Сърце

521 0 2

И ето пак, историята се повтори.

Отново ти погрешния избра,

отново във погрешния се влюби.

А може би, чрез теб живота ме изпитва

преди урока да ми е предал.

 

Не се мъчи и не тъгувай.

Все някога и теб ще те обикнат.

Но до тогава с послден дъх и 

шепнешком те моля, 

бори се, бори се ти със мен... сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,
    това е старо, мисля от миналата година, но скоро се порових из архивите си и го открих. Иначе, да имаш пълно право.
  • Добре дошла, Йоанке!
    Чисто и по детски си написала този стих.
    Явно продиктуван от младото ти влюбено и
    наранено сърце.
    Няма да те успокоявам, че разбито сърце
    се лекува, защото то има уникалната
    способност да се лекува с времето,
    да пърха влюбено и после пак да бъде
    разбивано на хиляди парчета!
    А на теб ти желая да имаш много поводи
    да пишеш стихове за любовта!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...