24 мар. 2009 г., 19:43

Сърце

1.1K 0 2

Където имаше мрак,

сега светлината царува,

където имаше болка,

сега радост сърцето вълнува.

Някога "слаба"

ти ми даде сила,

благодарение на теб разбрах какво е да съм жива!

Толкова дълго чаках...

копнеех да се случи чудо.

Бленувах...

и лицето ти непрестанно сънувах.

С нетърпение чаках този ден,

когато ще се срещнем и ще си до мен.

Ти си всичко, което желая,

ти си всичко, за което мечтая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...