24.03.2009 г., 19:43

Сърце

1.1K 0 2

Където имаше мрак,

сега светлината царува,

където имаше болка,

сега радост сърцето вълнува.

Някога "слаба"

ти ми даде сила,

благодарение на теб разбрах какво е да съм жива!

Толкова дълго чаках...

копнеех да се случи чудо.

Бленувах...

и лицето ти непрестанно сънувах.

С нетърпение чаках този ден,

когато ще се срещнем и ще си до мен.

Ти си всичко, което желая,

ти си всичко, за което мечтая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...