Mar 24, 2009, 7:43 PM

Сърце

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Където имаше мрак,

сега светлината царува,

където имаше болка,

сега радост сърцето вълнува.

Някога "слаба"

ти ми даде сила,

благодарение на теб разбрах какво е да съм жива!

Толкова дълго чаках...

копнеех да се случи чудо.

Бленувах...

и лицето ти непрестанно сънувах.

С нетърпение чаках този ден,

когато ще се срещнем и ще си до мен.

Ти си всичко, което желая,

ти си всичко, за което мечтая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...