На Агха Мозаффар, мой учител и съмишленик

Една сладка, безобидна меланхолия

на вселената ширко отворен гръден кош

тягостен, но примамлив е живота

дори когато лишен е той от мощ.

Дали ще гледаме звездите

или ще слушаме морето

винаги сбъдват се мечтите

сърцето което бие не е моето...

Предупредиха ме, че грозен е света

вилнеят чудовища, болести и грехове.

Плашеща е катранената дупка на смъртта

момент за отплата, съд и назидание.

И все така не разбирам, красотата аз усещам ясно

в каланата локва, отразена във синьто небе...

Елате, разтворете гръдния ми кош и „вижте“ незабавно

но моля, нежно използвайте моето сърце...