1.12.2021 г., 10:03 ч.

Сърце 

  Поезия » Философска, Друга
397 0 0

                                           На Агха Мозаффар, мой учител и съмишленик

Една сладка, безобидна меланхолия

на вселената ширко отворен гръден кош

тягостен, но примамлив е живота

дори когато лишен е той от мощ.

 

Дали ще гледаме звездите

или ще слушаме морето

винаги сбъдват се мечтите

сърцето което бие не е моето...

 

Предупредиха ме, че грозен е света

вилнеят чудовища, болести и грехове.

Плашеща е катранената дупка на смъртта

момент за отплата, съд и назидание.

 

И все така не разбирам, красотата аз усещам ясно

в каланата локва, отразена във синьто небе...

Елате, разтворете гръдния ми кош и „вижте“ незабавно

но моля, нежно използвайте моето сърце...

 

© Victor Savchev Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??