На Агха Мозаффар, мой учител и съмишленик
Една сладка, безобидна меланхолия
на вселената ширко отворен гръден кош
тягостен, но примамлив е живота
дори когато лишен е той от мощ.
Дали ще гледаме звездите
или ще слушаме морето
винаги сбъдват се мечтите
сърцето което бие не е моето...
Предупредиха ме, че грозен е света
вилнеят чудовища, болести и грехове.
Плашеща е катранената дупка на смъртта ...