На Агха Мозаффар, мой учител и съмишленик
Една сладка, безобидна меланхолия
на вселената ширко отворен гръден кош
тягостен, но примамлив е живота
дори когато лишен е той от мощ.
Дали ще гледаме звездите
или ще слушаме морето
винаги сбъдват се мечтите
сърцето което бие не е моето...
Предупредиха ме, че грозен е света
вилнеят чудовища, болести и грехове.
Плашеща е катранената дупка на смъртта
момент за отплата, съд и назидание.
И все така не разбирам, красотата аз усещам ясно
в каланата локва, отразена във синьто небе...
Елате, разтворете гръдния ми кош и „вижте“ незабавно
но моля, нежно използвайте моето сърце...
© Victor Savchev Todos los derechos reservados