1 dic 2021, 10:03

Сърце

681 0 0

                                           На Агха Мозаффар, мой учител и съмишленик

Една сладка, безобидна меланхолия

на вселената ширко отворен гръден кош

тягостен, но примамлив е живота

дори когато лишен е той от мощ.

 

Дали ще гледаме звездите

или ще слушаме морето

винаги сбъдват се мечтите

сърцето което бие не е моето...

 

Предупредиха ме, че грозен е света

вилнеят чудовища, болести и грехове.

Плашеща е катранената дупка на смъртта

момент за отплата, съд и назидание.

 

И все така не разбирам, красотата аз усещам ясно

в каланата локва, отразена във синьто небе...

Елате, разтворете гръдния ми кош и „вижте“ незабавно

но моля, нежно използвайте моето сърце...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Victor Savchev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...