11 янв. 2008 г., 11:52

Сърце

797 0 3
 

Един човек запали в храма

две свещи с двете си ръце,

от тези свещи лумна пламък

и изгоря едно сърце...

 

Обречено да заобича

човека, огъня и любовта,

в сълзи горчиви днес се врича,

да го изтръгне от своята душа.

 

В  копнеж за искреност и обич,

сърцето следва своя път

и вярва в свойта свята орис,

че ще достигне до мига!...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Злаклунен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих!Добре дошла и успех!
  • отдажна не съм чел толкова силно и чисто стихотворение,прекрасно е
  • Много е хубаво!!!
    Поздравления и добре дошла, Катя!!!
    Само последният ред някак си не се вписва. Помисли върху него - неангажиращо мнение.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...