Jan 11, 2008, 11:52 AM

Сърце

  Poetry
796 0 3
 

Един човек запали в храма

две свещи с двете си ръце,

от тези свещи лумна пламък

и изгоря едно сърце...

 

Обречено да заобича

човека, огъня и любовта,

в сълзи горчиви днес се врича,

да го изтръгне от своята душа.

 

В  копнеж за искреност и обич,

сърцето следва своя път

и вярва в свойта свята орис,

че ще достигне до мига!...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Злаклунен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих!Добре дошла и успех!
  • отдажна не съм чел толкова силно и чисто стихотворение,прекрасно е
  • Много е хубаво!!!
    Поздравления и добре дошла, Катя!!!
    Само последният ред някак си не се вписва. Помисли върху него - неангажиращо мнение.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...