С Ъ Р Ц Е
Сърце, сърце, защо си толкова тревожно
защо от мъка свиваш се, кажи?
Нима не ти е всичко тук на теб угодно
в таз златна клетка, виж я как блести!
Какво си нямаш ти сега, кажи ми, мило,
голяма къща, двор и куп пари
и всичко що в природата е наспорило -
от пиле мляко казано дори!
Кола и валута, и толкова имоти,
къде не си казало, там не бе.
В света навред видя богати и сироти-
разбра, че няма по-хубаво от родното небе.
Да, вярно е, широкий свят видях,
богатство и разкош, какво да се умува,
накрая аз едно добре разбрах,
че щастието със пари не се купува.
Най- безценното богатство е свободата,
добрата дума, поглед горещ,
обичта нежна, дори в нищетата
не те така унижава,
отколкото ти да се чувстваш нечия вещ.
Знаеш ли колко малко на мене ми трябва -
разбиране, ласка и топлина,
ритъма на сърце сродно мен да ме грабва
радост да намирам вън обичта.
Да, глупаво съм знам, богатството не ценя.
Очаквам вест бърза като стрела,
получа ли я, като птичка ще полетя.
Само три думи да пише в нея:
"Обичам те, очаквам те, при мене ела!"
© Анка Келешева Все права защищены