Nov 9, 2014, 7:29 PM

Сърце

  Poetry » Other
901 0 2

С Ъ Р Ц Е

 

Сърце, сърце, защо си толкова тревожно

защо от мъка свиваш се, кажи?

Нима не ти е всичко тук на теб угодно

в таз златна клетка, виж я как блести!

 

Какво си нямаш ти сега, кажи ми, мило,

голяма къща, двор и куп пари

и всичко що в природата е наспорило -

от пиле мляко казано дори!

 

Кола и валута, и толкова имоти,

къде не  си казало, там не бе.

В света навред видя богати и сироти-

разбра, че няма по-хубаво от родното небе.

 

Да, вярно е, широкий свят видях,

богатство и разкош, какво да се умува,

накрая аз едно добре разбрах,

че щастието със пари не се купува.

 

Най- безценното богатство е свободата,

добрата дума, поглед горещ,

обичта нежна, дори в нищетата

не те така унижава,

отколкото ти да се чувстваш нечия вещ.

 

Знаеш ли колко малко на мене ми трябва -

разбиране, ласка и топлина,

ритъма на сърце сродно мен да ме грабва

радост да намирам вън обичта.

 

Да, глупаво съм знам, богатството не ценя.

Очаквам вест бърза като стрела,

получа ли я, като птичка ще полетя.

Само три думи да пише в нея:

"Обичам те, очаквам те, при мене ела!"

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, при мене ела и ти, мила, добре ми дошла! Радвам се, че ти хареса и благодаря.
  • Очаквам вест бърза като стрела,

    получа ли я, като птичка ще полетя.

    Само три думи да пише в нея:

    "Обичам те, очаквам те, при мене ела!"



    ((( )))

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...