9.11.2014 г., 19:29

Сърце

902 0 2

С Ъ Р Ц Е

 

Сърце, сърце, защо си толкова тревожно

защо от мъка свиваш се, кажи?

Нима не ти е всичко тук на теб угодно

в таз златна клетка, виж я как блести!

 

Какво си нямаш ти сега, кажи ми, мило,

голяма къща, двор и куп пари

и всичко що в природата е наспорило -

от пиле мляко казано дори!

 

Кола и валута, и толкова имоти,

къде не  си казало, там не бе.

В света навред видя богати и сироти-

разбра, че няма по-хубаво от родното небе.

 

Да, вярно е, широкий свят видях,

богатство и разкош, какво да се умува,

накрая аз едно добре разбрах,

че щастието със пари не се купува.

 

Най- безценното богатство е свободата,

добрата дума, поглед горещ,

обичта нежна, дори в нищетата

не те така унижава,

отколкото ти да се чувстваш нечия вещ.

 

Знаеш ли колко малко на мене ми трябва -

разбиране, ласка и топлина,

ритъма на сърце сродно мен да ме грабва

радост да намирам вън обичта.

 

Да, глупаво съм знам, богатството не ценя.

Очаквам вест бърза като стрела,

получа ли я, като птичка ще полетя.

Само три думи да пише в нея:

"Обичам те, очаквам те, при мене ела!"

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, при мене ела и ти, мила, добре ми дошла! Радвам се, че ти хареса и благодаря.
  • Очаквам вест бърза като стрела,

    получа ли я, като птичка ще полетя.

    Само три думи да пише в нея:

    "Обичам те, очаквам те, при мене ела!"



    ((( )))

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...