Не аз, не!
Вие ми дадохте това ваше безценно сърце...
С каква благодарност и радост
го поеха, треперейки, тез мои ръце.

Бях щастлива! Безумна!... Богата!...
И... наивна порядъчно бях -
къс метал аз помислих за злато
и късно аз своята грешка разбрах.

Нищо! Това е съдбата!
Колко тъжно  и жално звучи.
Сякаш шлагерно в тишината
някой жали за своите мечти...

Зная ги аз тези шлагери -
обикновено завършват така:
- Сърце под наем ви дадох аз някога,
върнете ми го, моля, сега!...

- Оставете ме, моля, на мира!
Връщам ви това сърце експонат...
Квартиранти дал Бог, се намират,
честно ще ви  платят...