Не аз, не!
Вие ми дадохте това ваше безценно сърце...
С каква благодарност и радост
го поеха, треперейки, тез мои ръце.
Бях щастлива! Безумна!... Богата!...
И... наивна порядъчно бях -
къс метал аз помислих за злато
и късно аз своята грешка разбрах.
Нищо! Това е съдбата!
Колко тъжно и жално звучи.
Сякаш шлагерно в тишината
някой жали за своите мечти... ...