Сърце експонат
Не аз, не!
Вие ми дадохте това ваше безценно сърце...
С каква благодарност и радост
го поеха, треперейки, тез мои ръце.
Бях щастлива! Безумна!... Богата!...
И... наивна порядъчно бях -
къс метал аз помислих за злато
и късно аз своята грешка разбрах.
Нищо! Това е съдбата!
Колко тъжно и жално звучи.
Сякаш шлагерно в тишината
някой жали за своите мечти...
Зная ги аз тези шлагери -
обикновено завършват така:
- Сърце под наем ви дадох аз някога,
върнете ми го, моля, сега!...
- Оставете ме, моля, на мира!
Връщам ви това сърце експонат...
Квартиранти дал Бог, се намират,
честно ще ви платят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дева Тарейн Всички права запазени