19 сент. 2019 г., 07:58

Сърце назаем 

  Поэзия
299 1 6
Научих се на постоянството да те отхвърлям
и вярна съм на всяко ново бягство.
Обувката ми остроноса недоимък пърли
и тъпото на чуждото "богатство".
Каквото имах, кладата на завистта отне ми.
Каквото нямах, друга го получи.
Останаха ми само стълбове от плач солени –
"морето от любов" не ми се случи.
Събирах дните си из времена, стъгди, бунища.
Залепях светове и снаждах кръпки.
Но всичко съградено яростта без жал разнищи
и жаждата за мъст в калта ме стъпка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??