Научих се на постоянството да те отхвърлям
и вярна съм на всяко ново бягство.
Обувката ми остроноса недоимък пърли
и тъпото на чуждото "богатство".
Каквото имах, кладата на завистта отне ми.
Каквото нямах, друга го получи.
Останаха ми само стълбове от плач солени –
"морето от любов" не ми се случи.
Събирах дните си из времена, стъгди, бунища.
Залепях светове и снаждах кръпки.
Но всичко съградено яростта без жал разнищи
и жаждата за мъст в калта ме стъпка. ...