Сърце не ми остана
Нписах приказка в поредната безсънна нощ -
една история за две слъзи изстрадани...
Обичах те, дори запасан с кървав нож,
а ти за миг по мен не хвърли камъни.
Недей! Не страдай за несбъднатите блянове,
за топлата постеля и прегръдките!
Подмина тази, но се спри на друга гара,
във следващия влак се качва пътникът.
До теб ще седне, ще те гледа влюбено
и стихове навярно ще ти пише!
Сега боли те, не разбираш сигурно
защо избрах да съм сирак излишен!
Защо си тръгнах, без да кажа нищичко
и смачках всичките ни мили спомени.
Дали изтрила си в душата с гумичка
онези думи две, сред страст отронени!?
За прошка да те моля закъснял съм
и подранил съм за начало ново.
Обичам те, но всичко проиграл съм!
Сърце не ми остана, да е твое...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Все права защищены
